Церебралната парализа е тежко заболяване на нервната система, което често води до инвалидност. През последните години тя се превърна в едно от най-често срещаните неврологични заболявания при децата. Средно 6 от 1000 новородени страдат от церебрална парализа. Церебралната парализа е резултат от недоразвитие или увреждане на мозъка по време на ранното развитие. Най-силно засегнатите области са „младите“ части на мозъка – мозъчните полукълба, които регулират волевите движения, речта и други кортикални функции. Церебралната парализа се проявява като различни двигателни, психически и речеви нарушения. Доминиращите клинични характеристики на церебралната парализа са двигателните нарушения, често свързани с психични и речеви нарушения, нарушения на други сензорни системи (зрение, слух, дълбоко сетивно възприятие) и гърчове. Церебралната парализа не е прогресиращо заболяване. С възрастта и лечението състоянието на детето обикновено се подобрява.
Рехабилитация в «Правило Пловдив» за деца с церебрална парализа. Основният метод за двигателна рехабилитация е специализираната терапевтична физическа подготовка. При трениране на двигателните функции се придържаме към принципа на онтогенетичното секвениране. Непрекъснато адаптираме уменията, които тренираме, към ежедневието на детето. Развиваме предимно умения за изправяне и баланс. Какви тренировки са включени в нашата програма: 1. Тренировка за опора на главата. Леженето по гръб помага за развиване на способността за повдигане на главата и завъртане настрани. Това е важно за овладяване на следващото двигателно умение – завъртане и сядане. 2. Тренировка за въртене на торса. Завъртането от гръб настрани и от гръб на корем стимулира повдигането на главата, потиска влиянието на цервикалните тонични рефлекси и развива двигателната координация и баланс. Леженето настрани позволява на бебето да вижда ръцете си, което помага за развитието на зрително-моторната координация. Ротационните движения също са от съществено значение за поддържане на баланс. 3. Тренировка за пълзене. Леженето на четири крака помага за развитието на правилна стойка, като се поддържат с отворени ръце и колене. Упражнява се баланс, както и завъртане и пренасяне на тежестта, като се премества тежестта от едната ръка или единия крак на другия. 4. Тренировка за седене. Седенето изисква добър контрол на главата, разгъване на реакциите на разгъване на тялото, реакции на баланс и защитна функция на ръцете. Коригирането на необичайни пози също е важно. Стабилността в седнало положение улеснява свободните движения на ръцете. 5. Упражнение за стоене. Способността за стоене се основава на овладяване на седенето и колениченето. Колениченето е по-лесно за развиване на реакции на баланс на торса, отколкото стоенето, тъй като по-голямата повърхност намалява страха от падане. Практикуването на ходене на колене укрепва реципрочната функция на мускулите на крайниците, което е необходимо за изправено ходене. Практикуването на стоене включва развиване на равномерна опора върху краката, контролиране на изправената стойка на тялото и поддържане на реакции на баланс. 6. Практикуване на ходене. Обучението по ходене изисква вертикално позициониране на главата и тялото, изместване на центъра на тежестта към опорния крак, движение на неопорния крак, правилно поставяне на краката, способност за поддържане на изправена стойка, докато се поддържа всеки крак, равномерно разпределение на телесното тегло върху двата крака и правилна посока и ритъм на движение.
Наред с развиването на основни двигателни умения и способности, ние се стремим и към други цели: нормализиране на волевите движения в ставите на горните и долните крайници; развиване на умението за правилна стойка и правилно поставяне на краката; коригиране на сензорните нарушения; коригиране на координационните нарушения (фина моторика на ръката, статично и динамично равновесие, ритмични движения, ориентация в пространството); трениране на мускулно-ставния усет; предотвратяване и коригиране на контрактури; активиране на психичните процеси и когнитивната дейност.
Нормализиране на дихателната функция с „Правило Пловдив“. Правилното дишане подобрява физическата работоспособност, подобрява метаболизма и спомага за възстановяване на говора. При церебрална парализа дишането е слабо и повърхностно, движенията не са добре съгласувани с дишането и говорът е нарушен. Ето защо, за деца с церебрална парализа е важно да се избере правилната начална позиция за упражненията, тъй като условията на дишане се променят в зависимост от позицията на тялото. В нашите класове се използват както статични, така и динамични дихателни упражнения в различни начални позиции, с различно темпо и ритъм, като се набляга на вдишването и издишването и се използват различни предмети. Дишането е свързано и с говора, затова използваме упражнения за реч и упражнения за стойка, така че дихателните тренировки се комбинират с корекция на стойката.
Корекция на стойката. При церебрална парализа, постуралните нарушения във фронталната равнина и закръгленият гръб (кифоза и кифосколиоза) най-често се причиняват от постурални рефлекси, патологични синергии и мускулни дисбаланси. За нормализиране на стойката, нашите програми разглеждат проблеми като развиване на умения за правилна стойка, създаване на мускулен корсет (предимно укрепване на коремните мускули и екстензорите на гърба в гръдния отдел на гръбначния стълб) и коригиране на съществуващи деформации (кифоза, сколиоза). Рехабилитацията се провежда с помощта на методи за коригиране на постурални нарушения във фронталната и сагиталната равнина, както и корекция на сколиозата.
Нормализиране на волевите движения на ставите в горните и долните крайници. Основните ставни движения са основата за всяко сложно движение. При деца с мозъчна патология, развитието на ставите на горните и долните крайници започва с най-простите движения, с улеснени начални позиции, комбинирани с други специализирани техники. Постепенно увеличаваме обхвата на движение в ставите на крайниците, като практикуваме всички възможни движения във всяка става. Използват се упражнения за съпротивление в комбинация с релаксация и люлеещи движения. Нашите специалисти обръщат специално внимание на развитието на ограничени движения: разгъване и отвеждане на рамото, разгъване и супинация на лакътя, разгъване на пръстите и отвеждане на палеца, разгъване и отвеждане на тазобедрената става, разгъване на коляното, разгъване на глезена и пълна опора на стъпалото.
Тренировка за фина моторика и манипулация на ръцете. Основната функция на ръката е манипулирането на предмети. Дори анатомичната структура на мускулите на ръката позволява фина, детайлна и диференцирана работа. Манипулативната функция е важна за самообслужването на детето и за овладяване на професионални умения. Най-важното от тези умения е опозиционното хващане на палеца. В нашите часове практикуваме всички видове хващания. За да се развие кинестетичното чувство на детето, адаптирането на ръката на детето към формата на различни предмети е важно при обучението по хващане. За да се развият умения за самообслужване, детето практикува хващане на лъжица и вилица, закопчаване на копчета и тик-так на дрехи, сглобяване на блокчета и мозайки, рисуване, включване на осветление, набиране на телефонен номер, спиране на кран, сресване на косата и други.
Корекция на сензорните нарушения. Успехът на физическото, психическото и естетическото възпитание зависи от нивото на сензорно развитие на децата – тоест от това колко добре детето чува, вижда и докосва и колко точно може да изрази това в речта. Поради двигателни нарушения децата имат ограничено манипулиране на предмети, трудности при възприемането на предмети чрез допир и недоразвита зрително-моторна координация. За коригиране на сензорните нарушения учебната програма „Правило Пловдив“ включва упражнения за развитие на всички видове възприятие, развиване на сензорни стандарти за цвят, форма и размер на предметите, развитие на мускулно-ставни сетива и други.Превенция и коригиране на контрактури. Анормалното разпределение на мускулния тонус бързо води до развитие на контрактури и деформации, възпрепятствайки развитието на волевите двигателни умения. Ние предотвратяваме и коригираме контрактурите както чрез физически упражнения, така и чрез помощни средства. Упражненията включват релаксация, разтягане и разклащане, докато помощните средства включват специализирани инструменти, които помагат за поддържане на правилната позиция на различни части на тялото. Тези инструменти играят роля както за облекчаване на стреса, така и за коригиране на анормални пози. Помощните средства помагат за инхибиране на анормалната тонична активност и нормализират реципрочните връзки между мускулите антагонисти.